Паник атаки – когато страхът започне да се страхува от самия себе си

Паническата атака е едно от най-интензивните и плашещи преживявания, които човек може да изпита. Тя често идва внезапно – без предупреждение, без видима причина и с усещането, че нещо страшно се случва.

Какво е паническата атака?

За много хора това преживяване изглежда като инфаркт, инсулт или загуба на контрол над собственото тяло. Парадоксът е, че въпреки силата на тези усещания, паническата атака не е опасна. Тя е изключително неприятна, но не води до задушаване, инфаркт, полудяване или въображаем фатален край.

Именно разликата между това, което усещаме, и това, което действително се случва, прави паниката толкова объркваща. Когато човек разбере, че тялото не е в реална опасност, а просто реагира прекомерно, започва да се появява първата реална възможност за справяне.

Защо се появяват паническите атаки?

Често хората започват да търсят една единствена причина – стрес, преумора, конфликт, заболяване. Понякога действително има отключващо събитие, но в много случаи първата атака изглежда напълно необяснима.

По-важният въпрос обаче не е защо се е появила първата атака, а защо тя започва да се повтаря. След първото преживяване човек естествено започва да се пази – да следи пулса си, да слуша дишането си, да избягва определени места или ситуации.

Всички тези опити имат една добра цел – да предотвратят нова атака. Парадоксално, именно тези усилия често започват да поддържат проблема.

Когато решението се превърне в част от проблема

Един от основните принципи на краткосрочната стратегическа терапия е, че понякога начинът, по който се опитваме да решим даден проблем, неусетно започва да го поддържа.

При паническите атаки това се случва много често. Колкото повече човек следи дали сърцето му бие нормално, толкова по-лесно забелязва всяка промяна. Колкото повече се опитва да контролира дишането си, толкова по-неестествено започва да диша.

Колкото повече се стреми никога повече да не получи паническа атака, толкова по-чувствителен става към всеки телесен сигнал. Не защото прави нещо грешно, а защото страхът започва постепенно да се измества от външната опасност към самата възможност от нова паническа атака.

Страхът започва да се самоподдържа

След известно време много хора вече не се страхуват от това, което би могло да се случи навън. Те започват да се страхуват от самия страх.

Появява се мисълта: „Ами ако пак стане?“ Тази мисъл сама по себе си увеличава напрежението. Повишеното напрежение води до повече телесни усещания. Те от своя страна се възприемат като знак, че атаката започва, а това още повече засилва тревожността.

Така се създава затворен кръг, който изглежда напълно логичен, но постепенно започва да ограничавa живота.

Защо избягването рядко помага?

Когато човек е преживял силна паническа атака в магазин, в градския транспорт или докато шофира, напълно естествено е да започне да избягва подобни ситуации.

Проблемът е, че всяко избягване изпраща на мозъка едно много убедително послание: „Наистина е опасно.“ Колкото повече се стеснява животът, толкова по-голям изглежда страхът.

Постепенно човек започва да губи увереност не защото е слаб, а защото възможностите му да преживее, че всъщност може да се справи, стават все по-малки.

Какво представлява терапията?

В работата с паническите атаки целта не е просто човек да бъде успокоен или да научи техники за отпускане. По-важно е постепенно да се прекъсне порочният кръг, който поддържа проблема.

Това означава да разберем как точно страхът се е научил да се самоподдържа и как можем да променим този процес. В краткосрочната стратегическа терапия не се борим със страха. Не убеждаваме човека, че „няма нищо страшно“.

Вместо това изследваме какво поддържа проблема днес и постепенно изграждаме нови начини за реагиране, които прекъсват стария модел. Когато престанем да подхранваме паническия кръг, страхът започва постепенно да губи силата си.

Възможно ли е човек напълно да се освободи от паническите атаки?

Да. Много хора, които някога са избягвали да пътуват, да шофират, да излизат сами или дори да остават сами вкъщи, постепенно възстановяват свободата си.

Това обаче рядко става чрез постоянна борба със симптомите. По-често промяната настъпва тогава, когато човек започне да разбира механизмите, които поддържат паниката, и постепенно промени начина, по който реагира на нея.

Свободата не идва в момента, в който вече никога не изпитваме страх. Тя идва тогава, когато страхът престане да определя как живеем. Ако паническите атаки започват да ограничават живота Ви, не е необходимо да се справяте сами. С подходяща терапевтична работа този порочен кръг може да бъде прекъснат. Първата стъпка често не е да се научите да контролирате паниката, а да разберете какво я поддържа.