Ами ако решението на проблема е част от самия проблем?

Един интересен въпрос, който можем да си зададем, когато се окажем в ситуация, от която не успяваме да излезем въпреки всичките си усилия, е: а какво правим, когато се опитваме да решим проблема? Не само какъв е самият проблем, не само защо се е появил, а какво правим ние в отговор на него. Защото има ситуации, в които именно опитът ни да се справим се оказва част от причината проблемът да продължава. Звучи парадоксално, но ако се замислим какво правим обичайно с проблемите, които ни затрупват, веднага ще видим една интересна закономерност. Когато нещо не работи, естествената ни реакция е да направим повече от същото. Само че в света на психиката и емоциите „повече от същото“ може да има съвсем различен резултат.

За да илюстрирам това, ще ви припомня какво правим с един „нормален“, физичен проблем като застудяването на времето, например. Щом застудее, обличаме по-дебели дрехи. Като застудее още повече, обличаме още повече и още по-дебели дрехи, пускаме отопление и… колкото повече противодействаме на проблема ни, толкова по-добре решен е той. Става ни топло, проблемът е решен. При психологическите и емоционалните проблеми обаче тази логика не работи по същия начин. Един простичък пример за проблем, с който почти всеки се сблъсква в някакъв период от живота си, и който често е свързан със стрес или емоционално пренапрежение, е трудното заспиване или безсънието. Ако опитаме с горната логика – да се насилим да спим, да „направим нещо“ за заспиването, да следим часовника, да пресмятаме колко време ни остава до сутринта и да се стараем все повече да се отпуснем – ще претърпим пълен крах. Притиснати от напредването на времето, все по-отчаяните ни опити да решим проблема постепенно ще се превърнат в още проблем. Защото сънят и заспиването са естествени и спонтанни процеси. Не можем да „бъдем“ спонтанни. Самото „бъдене“ мигновено елиминира спонтанността. Така опитът да предизвикаме съня се превръща в това, което ни държи будни.

Когато контролът поддържа цикъла

Същият механизъм можем да видим и при много други психологически трудности. При тревожността например човек усеща страх и естествено започва да се опитва да го премахне – следи тялото си, проверява дали всичко е наред, избягва ситуации, търси уверение, опитва се да се успокои. За кратко това действително носи облекчение. Само че следващия път, когато се появи същото усещане, необходимостта от контрол вече е още по-голяма. При натрапливите мисли и ОКР механизмът е още по-видим: появява се съмнение, следва тревога, човек проверява, получава временно успокоение, но след време съмнението се връща и изисква нова проверка. Така проверяването, което първоначално изглежда като решението на проблема, постепенно става част от самия проблем. Във взаимоотношенията можем да срещнем същото: страхът, че другият се отдалечава, води до търсене на уверение; уверението успокоява за известно време, но следващото съмнение отново изисква уверение. И така човек все повече се опитва да постигне сигурност, а всъщност все повече губи способността да понася несигурността. Това е капанът на „повече от същото“ – правим повече от онова, което временно ни помага, без да забелязваме, че в дългосрочен план то поддържа самия проблем.

Как психотерапията гледа на проблема

Гореописаното е една от причините психотерапията да има принципи на работа, различни от логиката, с която обикновено решаваме физическите си проблеми. В психотерапевтичната работа въпросът не е само „Как да премахна това?“, а и „Какво правя, когато това се появи?“. Как се опитвам да контролирам тревогата? Какво правя, когато се усъмня? Какво правя, за да бъда сигурен? Какво правя, за да не почувствам страх? И най-вече – това, което правя, наистина ли ме отвежда към промяна или просто ми носи кратко облекчение, след което се налага да го направя отново? Понякога решението не се състои в това да намерим още една техника, още един начин да контролираме проблема или още по-усърдно да правим това, което вече сме правили. Решението може да започне с нещо много по-просто: да видим какво поддържа цикъла и да опитаме нещо различно. Защото ако един начин на действие продължава да води до същия резултат, повече усилие в същата посока едва ли ще промени посоката. А ако старият проблем вече е облечен в нови дрехи, въпросът е: кому е нужно да продължаваме да го обличаме?